22 нояб. 2011 г., 21:06

Гласът на сърцето

Поэзия » Другая

1.2K 0 5

Все по-трудно редя стиховете...
Гласът на сърцето ми е празен..
Душата - уморена е отдавна!
Не търся и не моля аз за щастие!
Предпочитам в мрака да остана!
Изтривам и зачерквам всичко!
Затова недей наднича!?
Не ще откриеш нищо.
Там е пусто, празно, безнадеждно...

Пристан търсил си
във трудните си дни,
жаден за ласки и утеха.

А душата ми превърна я във пепел,
неспособна да копнее и обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

swestan (Светла Стоименова)

Ей, човек открива любовта, когато най малко очаква.
Усмихни се и гледай напред!

2011-11-24T21:33:54+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Недей така, де! Хубаво момиче - пък плаче... Я, се усмихни! Виж се сега! Нали си по-хубава?

2011-11-24T14:49:10+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

БЛАГОДАРЯ ВИ! ДАНО Я ОТКРИЯ ТАЯ НОВА ЛЮБОВ!

2011-11-24T06:47:36+02:00
voda (Елица Ангелова)

Това не е пътят, Цвети!
Една нова любов ти трябва...

2011-11-23T21:05:40+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Все по-лесно стихове ще пиша!
И в гласът на сърцето ще се вслушвам!
Душата ми не е уморена
и ще търся и моля за щастие!
Зная ! В светлината ще остана!
Ще изтрия моите съмнения!
И тогава ще надникнеш в мене!...и т.н

Смени гледната точка!Очаквам по-светъл стих! Поздрави!

2011-11-22T23:08:51+02:00