Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.
А над земния стон и под черния флаг
разноглед и уплашен спасител
знае вярата няма човешка цена
без главата на някой Кръстител.
И надеждата - котва за блага земя,
ляга в дъното тъмно на бездна.
И облича предсмъртния дъх на вълна
светлината, преди да изчезна.
© Todos los derechos reservados