RainaVakova
431 2760
29.08.2019 г., 10:16 ч.

Главата му поиска на тепсия 

  Поезия » Друга
606 2 6

Кой разсърди отново доброто море
да се блъска в брега като сляпо,
да тревожи деня и с пияния рев
да опява удавника - плячка.


А над земния стон и под черния флаг
разноглед и уплашен спасител
знае вярата няма човешка цена
без главата на някой Кръстител.


И надеждата - котва за блага земя,
ляга в дъното тъмно на бездна.
И облича предсмъртния дъх на вълна
светлината, преди да изчезна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Впечатляващ финал.
    Поздравление!
  • "И надеждата - котва за блага земя,
    ляга в дъното тъмно на бездна.
    И облича предсмъртния дъх на вълна
    светлината, преди да изчезна." Уж всичко е казала душата ти, а има още много за казване... Благодаря, Райне!
  • Нека Бог вижда и съди! Поезията е чувство и тълкуванията са излишни... Намеци на основа на думите ми не желая и всички клинични подтекстове ще бъдат трити. Тук има достатъчно чувствителни и вярващи хора, за които е обидно да се дават напътствия в тази насока... Който разбрал, разбрал и който почувствал, почувствал... Всеки коментар с наклон за начина на дишане ще бъде изтрит!
  • Всеки има свой размисъл, свтоглед и ценности... Своя вяра и зрялост... Нека никой не натрапва своите на останалите и всеки извърви пътя си!
  • Образно!
Предложения
: ??:??