Главоблъсканица

13 dic 2008, 11:10

Poesía » Otra

469 0 1

Мисля за толкова много неща,

а поискам ли - не мога да ги изразя.

Какво да правя?

Така не мога да вървя.

Съвсем го удрям на философия,

чак заболява ме глава.

Не искам да се питам,

а само въпроси - отворени, стоящи,

и утрото нови носи.

Трябва да изпия бутилка свежи мисли -

не, по-добре да препия,

но вътрешно да замълча.

Да се усмихна -

това да е отговор

и да заобичам деня.

9.12.2008г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nikoia (Офелия-Гертруда)

2008-12-17T23:58:13+02:00

Препоръчвам ти не да замълчиш и да препиеш,ами да зарежеш тези опияняващи слова и да говориш,защото наи-прекрасното нещо са думите-не само писмени,ами и изказани в разговори.Много хубав стих!!