13.12.2008 г., 11:10

Главоблъсканица

633 0 1

Мисля за толкова много неща,

а поискам ли - не мога да ги изразя.

Какво да правя?

Така не мога да вървя.

Съвсем го удрям на философия,

чак заболява ме глава.

 

 

Не искам да се питам,

а само въпроси - отворени, стоящи,

и утрото нови носи.

Трябва да изпия бутилка свежи мисли -

не, по-добре да препия,

но вътрешно да замълча.

 

 

Да се усмихна -

това да е отговор

и да заобичам деня.

 

9.12.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Препоръчвам ти не да замълчиш и да препиеш,ами да зарежеш тези опияняващи слова и да говориш,защото наи-прекрасното нещо са думите-не само писмени,ами и изказани в разговори.Много хубав стих!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...