Мисля за толкова много неща,
а поискам ли - не мога да ги изразя.
Какво да правя?
Така не мога да вървя.
Съвсем го удрям на философия,
чак заболява ме глава.
Не искам да се питам,
а само въпроси - отворени, стоящи,
и утрото нови носи.
Трябва да изпия бутилка свежи мисли -
не, по-добре да препия,
но вътрешно да замълча.
Да се усмихна -
това да е отговор
и да заобичам деня.
9.12.2008г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
