15 abr 2009, 0:10

Гледал ли си как увяхва цвете?

1.9K 0 8

Гледал ли си как увяхвя цвете?

Сигурно и бавно, час по час.

Как бавно го напускат цветовете

и как не гледат в него с притаен захлас.

 

Виждал ли си как букетът плаче,

като клети роби оковани.

И всеки стрък в него е сираче,

останало без корен да го храни.

 

Но всеки гледа със очите

и намира, че смъртта им е прекрасна,

защото хората не знаят за сълзите

на всеки стрък, когато той угасва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сетих се за едно мое стихче Това е откъс-

    Пак сънувам теб ,мъничко цвете,
    свежи листенца протягаш към мен.
    Кой в косите сребристи те вплете
    на уморения делничен ден?

    Как успяваш мен да ме грееш,
    само с пъстрото малко венче?
    А с вятъра нежно ми пееш ,
    във самотното мъжко сърце...

  • Браво
  • Не ме разплака, защото не съм в такова настроение, но е много силен всеки стих, който си написала! Поздравления!
  • Красив е стихът ти, но много ме натъжи. Поздрав!
  • Много хубави стихове, много чувствени и емоционални. Хареса ми.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...