Гледал ли си как увяхвя цвете?
Сигурно и бавно, час по час.
Как бавно го напускат цветовете
и как не гледат в него с притаен захлас.
Виждал ли си как букетът плаче,
като клети роби оковани.
И всеки стрък в него е сираче,
останало без корен да го храни.
Но всеки гледа със очите
и намира, че смъртта им е прекрасна,
защото хората не знаят за сълзите
на всеки стрък, когато той угасва...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up