7 dic 2021, 16:57  

Гледам птиците

  Poesía
1.7K 8 19

Днес пак стоя и гледам птиците,
а те дори не ме поглеждат,
изпращам нависоко мислите,
дано разкъсат облачната мрежа.
Но никога не мога, като птиците,
да вдишам свободата на простора...
Безгрижно скупчени по жиците,
как живо с Господ си говорят.
В небесните полета да потичам,
онази задпределна безтегловност,
която всяка земна тежест свлича
и прави невъзможното възможност.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота и полет на душата към Бога!
  • Благодаря ти
  • Ти си полетяла с мислите и си сътворила този тъй прекрасен стих, за който ти сгискам ръката талантлива! Поздравявам те!
  • Свободата е в свободата на представите ни, ето защо моите птици летят много високо, а твоите "не летят толкова високо"
    Но не затова те изпратих тук, а за другия поглед. При теб хората дори не забелязват птиците, а при мен е обратното. Центриранетооо
  • Тъжно е. Ако не издигахме в култ пустините в себе си, щяхме да живеем в Ханаан. Благодаря ви, Митванс и Стрейнджър

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...