7 dic 2021, 16:57  

Гледам птиците

  Poesía
1.7K 8 19

Днес пак стоя и гледам птиците,
а те дори не ме поглеждат,
изпращам нависоко мислите,
дано разкъсат облачната мрежа.
Но никога не мога, като птиците,
да вдишам свободата на простора...
Безгрижно скупчени по жиците,
как живо с Господ си говорят.
В небесните полета да потичам,
онази задпределна безтегловност,
която всяка земна тежест свлича
и прави невъзможното възможност.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота и полет на душата към Бога!
  • Благодаря ти
  • Ти си полетяла с мислите и си сътворила този тъй прекрасен стих, за който ти сгискам ръката талантлива! Поздравявам те!
  • Свободата е в свободата на представите ни, ето защо моите птици летят много високо, а твоите "не летят толкова високо"
    Но не затова те изпратих тук, а за другия поглед. При теб хората дори не забелязват птиците, а при мен е обратното. Центриранетооо
  • Тъжно е. Ако не издигахме в култ пустините в себе си, щяхме да живеем в Ханаан. Благодаря ви, Митванс и Стрейнджър

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...