щураче (любимка)
133 4005
Dec 7, 2021, 4:57 PM  

Гледам птиците 

  Poetry
1236 8 19

Днес пак стоя и гледам птиците,
а те дори не ме поглеждат,
изпращам нависоко мислите,
дано разкъсат облачната мрежа.
Но никога не мога, като птиците,
да вдишам свободата на простора...
Безгрижно скупчени по жиците,
как живо с Господ си говорят.
В небесните полета да потичам,
онази задпределна безтегловност,
която всяка земна тежест свлича
и прави невъзможното възможност.


 

© любимка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красота и полет на душата към Бога!
  • Благодаря ти
  • Ти си полетяла с мислите и си сътворила този тъй прекрасен стих, за който ти сгискам ръката талантлива! Поздравявам те!
  • Свободата е в свободата на представите ни, ето защо моите птици летят много високо, а твоите "не летят толкова високо"
    Но не затова те изпратих тук, а за другия поглед. При теб хората дори не забелязват птиците, а при мен е обратното. Центриранетооо
  • Тъжно е. Ако не издигахме в култ пустините в себе си, щяхме да живеем в Ханаан. Благодаря ви, Митванс и Стрейнджър
  • Прекрасно е! Случайно или не, почувствах някаква тъга!? Моите поздравления, Дарина!
  • Свободата е трудно постижима, но човешкият стремеж към свободата не е угасвал никога. Внушението, че свободата е трудно постижима не е ли непряка критика на действителността, защото в тази действителност човек не може да реализира мечтите и копнежите си.? Или пък стремежът е към познанието на невидимата същност на нещата? Творбата поставя още много, много въпроси.
  • Марко, отдавна не беше се мяркал из моите мисловни полета, добре дошъл отново Деа, благодаря ви!
    Ина, благодаря ти за този цитат, обогатих знанията си с още едно чудо на природата, не знаех, че спрямо птиците, ние сме полу-слепи
  • Тъжно, но красиво.
  • "Друго, което ме отличава от птиците, е това, че каквото и да гледам, гледам го фронтално, с двете очи. Не мога да го правя като птиците, с едно око...""Пилето" У.У.
  • Красиво !
  • Хубаво стихотворение, Анита, много вярно, но има едно нещо в него, което ме озадачава и не намирам логиката. Благодаря ти, не бях го чела.
    Изомрудка, благодаря ти за прочита и поздравленията
    ВИ, не е нужно да се учим да летим, ние можем, но за целта е нужно да отхвърлим внушаваните ни с векове предели, илюзията, която ни е втълпена и ни се представя за реалност. Революция в ума, това е нужно, но е твърде трудно постижимо
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Вместо коментар ти оставям това стихотворение.

    Защо не можем като птиците
    да сме щастливи всяко лято?
    Угасва пламъка в зениците
    като звезда във мътно блато.
    И става тъй че под чадърите
    на привлекателни омрази
    жадуваме за милосърдие,
    което любовта да пази.
    И само да не сме самички
    и вяра в дружбата да свети –
    приемаме от безразличните
    най-безучастните съвети.
    А сетне плачем от плесниците
    на изменилите приятели
    и че не можем като птиците
    да сме щастливи всяко лято.

    Павел Матев
  • Благодарна съм ви, че споделяте впечатленията си. Много!
  • "В небесните полета да потичам,
    онази задпределна безтегловност,
    която всяка земна тежест свлича
    и прави невъзможното възможно."
    Страхотно е! Поздрави, Дари!
  • Прекрасно е! И мъдро!
  • Невъзможното за човека за Бога е възможно. Красиво е написано с вяра Твореца.
  • Нямам думи! 😍 Не случайно си любимка.
Random works
: ??:??