25 oct 2008, 12:15

Гледка

  Poesía » Otra
681 0 8
Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...

По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука тя не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...

Песът лае, прогонвайки злото,
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича животът.
Слаб е, който смирен коленичи!

От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...

Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...