Oct 25, 2008, 12:15 PM

Гледка

  Poetry » Other
673 0 8
Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...

По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука тя не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...

Песът лае, прогонвайки злото,
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича животът.
Слаб е, който смирен коленичи!

От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...

Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...