Гледка
Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука тя не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...
Песът лае, прогонвайки злото,
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича животът.
Слаб е, който смирен коленичи!
От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...
Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна...
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука тя не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...
Песът лае, прогонвайки злото,
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича животът.
Слаб е, който смирен коленичи!
От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...
Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
