14 jun 2009, 17:55

Глобалното затопляне

732 0 4

Глобалното затопляне

 

Затоплянето вече е започнало.

Глобалното затопляне.

Разбираш ли?

Със градус-два,

по-топла става почвата.

Изменят се и въздухът,

и климатът.

Променят се животните.

И хората.

Дори започват да изчезват някои.

Червена книга

вече е паролата

за срива, връхлетял ни неочаквано.

 

И все по-рядко

срещаме пред себе си

запазени отломки от природата.

Не искам да го крия –

подивели сме

и развратени,

но във крак със модата

да имаш още.

Повече и повече.

Като че ли, с орлите ще живееш.

И там,

дълбоко в малкото си мозъче,

да трупаш ярост,

вместо да се смееш.

 

Така ще преживеем ли потопите

и страшните

природни катаклизми.

Очакваме глобалното затопляне,

спокойно-безразлични.

До цинизъм.

 

И никой не усеща,

че изстиваме.

На  страстите си

доброволни пленници.

Затопляния и преди е имало...

Но винаги след тях

настъпват ледници.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е невероятен стих! Просто гърми със силата на посланието си. А поетичния стил няма и да коментирам. Просто Ви поднасям моето огромно благодаря за този стих!
  • Страшно ми стана от силата на словата ти!!!
    Аплодирам те!
  • Даааа.......винаги настъпват ледници!!! Поздрав
  • Ледниковият период е започнал, г-н Калчев...
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...