alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
14 июн. 2009 г., 17:55

Глобалното затопляне 

  Поэзия » Философская
558 0 4

Глобалното затопляне

 

Затоплянето вече е започнало.

Глобалното затопляне.

Разбираш ли?

Със градус-два,

по-топла става почвата.

Изменят се и въздухът,

и климатът.

Променят се животните.

И хората.

Дори започват да изчезват някои.

Червена книга

вече е паролата

за срива, връхлетял ни неочаквано.

 

И все по-рядко

срещаме пред себе си

запазени отломки от природата.

Не искам да го крия –

подивели сме

и развратени,

но във крак със модата

да имаш още.

Повече и повече.

Като че ли, с орлите ще живееш.

И там,

дълбоко в малкото си мозъче,

да трупаш ярост,

вместо да се смееш.

 

Така ще преживеем ли потопите

и страшните

природни катаклизми.

Очакваме глобалното затопляне,

спокойно-безразлични.

До цинизъм.

 

И никой не усеща,

че изстиваме.

На  страстите си

доброволни пленници.

Затопляния и преди е имало...

Но винаги след тях

настъпват ледници.

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е невероятен стих! Просто гърми със силата на посланието си. А поетичния стил няма и да коментирам. Просто Ви поднасям моето огромно благодаря за този стих!
  • Страшно ми стана от силата на словата ти!!!
    Аплодирам те!
  • Даааа.......винаги настъпват ледници!!! Поздрав
  • Ледниковият период е започнал, г-н Калчев...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??