Глухо огнище

Глухо огнище

Вятърът бурен, пак духа, духа

като отприщен.

А аз отново съм глуха, глуха

като огнище,

притихнало, в очакване

да се разпали

с една искрица, тлеещата

във мен жарава.

И толкоз огън, очакването

акумулира,

че няма начин -в един момент

ще експлодира.

Ще помете съмнения

и тежки думи,

редили дълго кръстопътищата

помежду ни!