Глухо огнище
Вятърът бурен, пак духа, духа
като отприщен.
А аз отново съм глуха, глуха
като огнище,
притихнало, в очакване
да се разпали
с една искрица, тлеещата
във мен жарава.
И толкоз огън, очакването
акумулира,
че няма начин -в един момент
ще експлодира.
Ще помете съмнения
и тежки думи,
редили дълго кръстопътищата
помежду ни!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
