Feb 20, 2016, 12:06 AM  

Глухо огнище 

  Poetry
378 0 0

Глухо огнище

 

Вятърът бурен, пак духа, духа

като отприщен.

А аз отново съм глуха, глуха

като огнище,

 

притихнало, в очакване

да се разпали

с една искрица, тлеещата

във мен жарава.

 

И толкоз огън, очакването

акумулира,

че няма начин -в един момент

ще експлодира.

 

Ще помете съмнения

и тежки думи,

редили дълго кръстопътищата

помежду ни!

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??