Глухо огнище
Вятърът бурен, пак духа, духа
като отприщен.
А аз отново съм глуха, глуха
като огнище,
притихнало, в очакване
да се разпали
с една искрица, тлеещата
във мен жарава.
И толкоз огън, очакването
акумулира,
че няма начин -в един момент
ще експлодира.
Ще помете съмнения
и тежки думи,
редили дълго кръстопътищата
помежду ни!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
