Глухо огнище
Глухо огнище
Вятърът бурен, пак духа, духа
като отприщен.
А аз отново съм глуха, глуха
като огнище,
притихнало, в очакване
да се разпали
с една искрица, тлеещата
във мен жарава.
И толкоз огън, очакването
акумулира,
че няма начин -в един момент
ще експлодира.
Ще помете съмнения
и тежки думи,
редили дълго кръстопътищата
помежду ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
