Самотата е глухоняма птица
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността.
Самотата е измислица
до края на света, която
без съпричастност
превъзмогва всичко с лекота.
Отвън се свива и се разтваря вътре,
за да почувствувам как покълва
безсмислието на смисъла.
Самотата ми отне огледалата.
Тя е утробата, която ражда Бог.
© Диана Кънева Todos los derechos reservados