22.11.2012 г., 0:08

Глухоняма птица

1K 0 3

Самотата е глухоняма птица

в хралупата на тишината.

Двоя се в нея и еидинявам

себе си със себе си,

сред стигмите на вечността.

Самотата е измислица

до края на света, която

 без съпричастност

 превъзмогва  всичко с лекота.

Отвън се свива и се разтваря вътре,

 за да почувствувам  как покълва 

  безсмислието  на смисъла.

Самотата ми отне огледалата.

Тя е утробата, която ражда Бог.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...