22.11.2012 г., 0:08

Глухоняма птица

1K 0 3

Самотата е глухоняма птица

в хралупата на тишината.

Двоя се в нея и еидинявам

себе си със себе си,

сред стигмите на вечността.

Самотата е измислица

до края на света, която

 без съпричастност

 превъзмогва  всичко с лекота.

Отвън се свива и се разтваря вътре,

 за да почувствувам  как покълва 

  безсмислието  на смисъла.

Самотата ми отне огледалата.

Тя е утробата, която ражда Бог.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....