10 may 2017, 21:46

Глупак

  Poesía
1.1K 2 9

Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс

 

около ос, която свива свойта брънка

до задушаваща и тясна папионка.

И границата със действителността е тънка.

И крехка, като млада клонка.

 

Без своята звезда съм единак.
И вия срещу лунна полусфера.
Повярвах вече аз, че съм глупак,
да се нанижа на бодлите на химера.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нещо такова!Или някой му е резнал кабелите и няма връзка с главния мозък!
    Благодаря,че се отби Гавраил!За разсъжденията също...
  • След дълъг размисъл дешифрирах стиха ти.
    Това е изповедта на Сивия вълк нанизан на бодлите на Химера.В главата вече му е влязал тъмен космос следствие което връзката с действителността е твърде крехка.Остава му само...аууу!
  • Вълнуващо! Папионката много ме впечатли!
  • Благодаря,момичета!
  • Много добро!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...