Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка
до задушаваща и тясна папионка.
И границата със действителността е тънка.
И крехка, като млада клонка.
Без своята звезда съм единак.
И вия срещу лунна полусфера.
Повярвах вече аз, че съм глупак,
да се нанижа на бодлите на химера.
© Jane Doe Все права защищены
Благодаря,че се отби Гавраил!За разсъжденията също...