May 10, 2017, 9:46 PM

Глупак 

  Poetry
700 2 9

Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс

 

около ос, която свива свойта брънка

до задушаваща и тясна папионка.

И границата със действителността е тънка.

И крехка, като млада клонка.

 

Без своята звезда съм единак.
И вия срещу лунна полусфера.
Повярвах вече аз, че съм глупак,
да се нанижа на бодлите на химера.

© Jane Doe All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нещо такова!Или някой му е резнал кабелите и няма връзка с главния мозък!
    Благодаря,че се отби Гавраил!За разсъжденията също...
  • След дълъг размисъл дешифрирах стиха ти.
    Това е изповедта на Сивия вълк нанизан на бодлите на Химера.В главата вече му е влязал тъмен космос следствие което връзката с действителността е твърде крехка.Остава му само...аууу!
  • Вълнуващо! Папионката много ме впечатли!
  • Благодаря,момичета!
  • Много добро!
  • Хареса ми тънкия хумор, поздрав!
  • Е, Лора, само ти можеш да го кажеш така! Толкова е ярко и образно, че няма как да не ми стане любимо! Поздравявам те и ти благодаря!
  • Благодаря ти за оказаното внимание!И аз те държа под око
  • Още не мога да се ориентирам в потребители и творчества-Благодаря ти, че ме коментира, за да не изпусна поезията ти!
Random works
: ??:??