Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
27 jun 2013, 8:59

Глътка магия 

  Poesía
940 1 19

 

Той стоеше на балкона

и си пиеше кафето.

Беше мъничко самотен,

но безгрижен, общо взето.

 

Долу входът се отвори.

Беше тя. Закрачи бързо,

после вдигна бегъл поглед

и за кратък миг го зърна.

 

Той потръпна и усети

как денят по-хубав стана,

и дочу, че във небето

някой свири на пиано.

 

Тя отмина с леки крачки,

неизбежни като изгрев

и отекващи прозрачно.

Той след нея се усмихна.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??