Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
27 июн. 2013 г., 08:59

Глътка магия 

  Поэзия
939 1 19

 

Той стоеше на балкона

и си пиеше кафето.

Беше мъничко самотен,

но безгрижен, общо взето.

 

Долу входът се отвори.

Беше тя. Закрачи бързо,

после вдигна бегъл поглед

и за кратък миг го зърна.

 

Той потръпна и усети

как денят по-хубав стана,

и дочу, че във небето

някой свири на пиано.

 

Тя отмина с леки крачки,

неизбежни като изгрев

и отекващи прозрачно.

Той след нея се усмихна.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??