Той стоеше на балкона
и си пиеше кафето.
Беше мъничко самотен,
но безгрижен, общо взето.
Долу входът се отвори.
Беше тя. Закрачи бързо,
после вдигна бегъл поглед
и за кратък миг го зърна.
Той потръпна и усети
как денят по-хубав стана,
и дочу, че във небето
някой свири на пиано.
Тя отмина с леки крачки,
неизбежни като изгрев
и отекващи прозрачно.
Той след нея се усмихна.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
