Глътка магия
Той стоеше на балкона
и си пиеше кафето.
Беше мъничко самотен,
но безгрижен, общо взето.
Долу входът се отвори.
Беше тя. Закрачи бързо,
после вдигна бегъл поглед
и за кратък миг го зърна.
Той потръпна и усети
как денят по-хубав стана,
и дочу, че във небето
някой свири на пиано.
Тя отмина с леки крачки,
неизбежни като изгрев
и отекващи прозрачно.
Той след нея се усмихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
