... А има желания, които цял живот
те преследват
и все не намираш трамплин.
Хвани ме за ръка,
не ме пускай,
докато не извървим тази дълга улица,
и ме гледай,
те се чудят – нека,
ти ме гледай,
нека само ирис остане –
нека – това можеш ли го?
Полюшват се уличните старинни фенери,
ръсят тичинки като младо жито.
Какво сияние пръскат очите ти,
чар и мъжки парфюм
и говориш – говори, говори –
твоята дума се блъска в мен,
отскача,
а аз съм обич,
глътка вино и
твоята ръка.
© Дима Todos los derechos reservados