1.07.2017 г., 12:41

Глътка тръпчиво вино

780 0 0

... А има желания, които цял живот

             те преследват

и все не намираш трамплин.

Хвани ме за ръка,

           не ме пускай,

докато не извървим тази дълга улица,

             и ме гледай,

те се чудят – нека,

              ти ме гледай,

нека само ирис остане –

нека – това можеш ли го?

Полюшват се уличните старинни фенери,

ръсят тичинки като младо жито.

Какво сияние пръскат очите ти,

               чар и мъжки парфюм

и говориш – говори, говори –

           твоята дума се блъска в мен,

отскача,

          а аз съм обич,

                  глътка вино и

                        твоята ръка.

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...