1.07.2017 г., 12:41

Глътка тръпчиво вино

779 0 0

... А има желания, които цял живот

             те преследват

и все не намираш трамплин.

Хвани ме за ръка,

           не ме пускай,

докато не извървим тази дълга улица,

             и ме гледай,

те се чудят – нека,

              ти ме гледай,

нека само ирис остане –

нека – това можеш ли го?

Полюшват се уличните старинни фенери,

ръсят тичинки като младо жито.

Какво сияние пръскат очите ти,

               чар и мъжки парфюм

и говориш – говори, говори –

           твоята дума се блъска в мен,

отскача,

          а аз съм обич,

                  глътка вино и

                        твоята ръка.

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...