Глътка тръпчиво вино

... А има желания, които цял живот

             те преследват

и все не намираш трамплин.

Хвани ме за ръка,

           не ме пускай,

докато не извървим тази дълга улица,

             и ме гледай,

те се чудят – нека,

              ти ме гледай,

нека само ирис остане –

нека – това можеш ли го?

Полюшват се уличните старинни фенери,

ръсят тичинки като младо жито.

Какво сияние пръскат очите ти,

               чар и мъжки парфюм

и говориш – говори, говори –

           твоята дума се блъска в мен,

отскача,

          а аз съм обич,

                  глътка вино и

                        твоята ръка.