15 mar 2009, 23:51  

Гневно

  Poesía
1.1K 1 2

"Не поглеждай в онази вода..."

                                                         Дакота

 

Все по-често си спомням за теб,

като стон от ранено дихание,

като лепкава кал от мъртво море,

като дяволско, черно изчадие...

 

Все по-често се взирам назад,

през мъглата, прегърнала здрача...

Не отпивай от тази вода,

в която по тъмно изплува душата!

 

Все по-често захлопвам врати

към сърцето, одраскано с нокти.

Не проклинай... Горящи звезди

ще запалят и вечните степи!

 

Все по-често изгарям писма -

недописани, кални и молещи...

Не обръщай към мене гневно глава.

Аз съм вещерка... Паля си кладите!

                                                                                               18.01.2009 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...