Гневно
"Не поглеждай в онази вода..."
Дакота
Все по-често си спомням за теб,
като стон от ранено дихание,
като лепкава кал от мъртво море,
като дяволско, черно изчадие...
Все по-често се взирам назад,
през мъглата, прегърнала здрача...
Не отпивай от тази вода,
в която по тъмно изплува душата!
Все по-често захлопвам врати
към сърцето, одраскано с нокти.
Не проклинай... Горящи звезди
ще запалят и вечните степи!
Все по-често изгарям писма -
недописани, кални и молещи...
Не обръщай към мене гневно глава.
Аз съм вещерка... Паля си кладите!
18.01.2009 г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Костова Todos los derechos reservados
