15 mar 2009, 23:51  

Гневно

  Poesía
1.1K 1 2

"Не поглеждай в онази вода..."

                                                         Дакота

 

Все по-често си спомням за теб,

като стон от ранено дихание,

като лепкава кал от мъртво море,

като дяволско, черно изчадие...

 

Все по-често се взирам назад,

през мъглата, прегърнала здрача...

Не отпивай от тази вода,

в която по тъмно изплува душата!

 

Все по-често захлопвам врати

към сърцето, одраскано с нокти.

Не проклинай... Горящи звезди

ще запалят и вечните степи!

 

Все по-често изгарям писма -

недописани, кални и молещи...

Не обръщай към мене гневно глава.

Аз съм вещерка... Паля си кладите!

                                                                                               18.01.2009 г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...