"Не поглеждай в онази вода..."

                                                         Дакота

Все по-често си спомням за теб,

като стон от ранено дихание,

като лепкава кал от мъртво море,

като дяволско, черно изчадие...

Все по-често се взирам назад,

през мъглата, прегърнала здрача...

Не отпивай от тази вода,

в която по тъмно изплува душата!

Все по-често захлопвам врати

към сърцето, одраскано с нокти.

Не проклинай... Горящи звезди

ще запалят и вечните степи!

Все по-често изгарям писма -

недописани, кални и молещи...

Не обръщай към мене гневно глава.

Аз съм вещерка... Паля си кладите!

                                                                                               18.01.2009 г