vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Mar 15, 2009, 11:51 PM  

Гневно

  Poetry
1.1K 1 2

"Не поглеждай в онази вода..."

                                                         Дакота

 

Все по-често си спомням за теб,

като стон от ранено дихание,

като лепкава кал от мъртво море,

като дяволско, черно изчадие...

 

Все по-често се взирам назад,

през мъглата, прегърнала здрача...

Не отпивай от тази вода,

в която по тъмно изплува душата!

 

Все по-често захлопвам врати

към сърцето, одраскано с нокти.

Не проклинай... Горящи звезди

ще запалят и вечните степи!

 

Все по-често изгарям писма -

недописани, кални и молещи...

Не обръщай към мене гневно глава.

Аз съм вещерка... Паля си кладите!

                                                                                               18.01.2009 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0