15.03.2009 г., 23:51 ч.  

Гневно 

  Поезия
592 1 2

"Не поглеждай в онази вода..."

                                                         Дакота

 

Все по-често си спомням за теб,

като стон от ранено дихание,

като лепкава кал от мъртво море,

като дяволско, черно изчадие...

 

Все по-често се взирам назад,

през мъглата, прегърнала здрача...

Не отпивай от тази вода,

в която по тъмно изплува душата!

 

Все по-често захлопвам врати

към сърцето, одраскано с нокти.

Не проклинай... Горящи звезди

ще запалят и вечните степи!

 

Все по-често изгарям писма -

недописани, кални и молещи...

Не обръщай към мене гневно глава.

Аз съм вещерка... Паля си кладите!

                                                                                               18.01.2009 г

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??