25 mar 2008, 23:09

Гнездо на щъркел нямам...

  Poesía
1.8K 0 34

Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.

Не можеш да ме имаш сънотворно.

Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.

Ухая на златисто и отровно.

Не ме помисляй! Миналото мина.

Смехът ти ме преследва за докосване.

Гнездо на щъркел нямам на комина си.

Завърна се страхът, че има после.

И вятърът е син като удавник.

Угрижени и тъмни дремят къщите.

 

Повярвай ми. Наистина оставам

най-трудната жена за непрегръщане.

 

2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...