Гнездо на щъркел нямам...
Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.
Ухая на златисто и отровно.
Не ме помисляй! Миналото мина.
Смехът ти ме преследва за докосване.
Гнездо на щъркел нямам на комина си.
Завърна се страхът, че има после.
И вятърът е син като удавник.
Угрижени и тъмни дремят къщите.
Повярвай ми. Наистина оставам
най-трудната жена за непрегръщане.
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
