Mar 25, 2008, 11:09 PM

Гнездо на щъркел нямам...

  Poetry
1.8K 0 34

Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.

Не можеш да ме имаш сънотворно.

Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.

Ухая на златисто и отровно.

Не ме помисляй! Миналото мина.

Смехът ти ме преследва за докосване.

Гнездо на щъркел нямам на комина си.

Завърна се страхът, че има после.

И вятърът е син като удавник.

Угрижени и тъмни дремят къщите.

 

Повярвай ми. Наистина оставам

най-трудната жена за непрегръщане.

 

2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...