Гняв

Защо намръщи  се, небе?

Ведно тъгуваш  с нашите сърца.

Ръсиш капчици сълзи

в отговор на  питащи очи.

Очи, които виждат всичко що пълзи

и си пасуват кротко!

Плачеш и не спираш,

 буйна ярост

ти изливаш върху грешните души.

Плачи, вместо нас гневно ти реви!

Изпрати управниците със запушени уши

в дън земи!

Хубавата ни страна

разпиляват като суха плява.

За нашите деца нищо не остава!

Дай силни, буйни

ветрове!

Повей, отвей ги и ще те възхваля!