Гняв
Защо намръщи се, небе?
Ведно тъгуваш с нашите сърца.
Ръсиш капчици сълзи
в отговор на питащи очи.
Очи, които виждат всичко що пълзи
и си пасуват кротко!
Плачеш и не спираш,
буйна ярост
ти изливаш върху грешните души.
Плачи, вместо нас гневно ти реви!
Изпрати управниците със запушени уши
в дън земи!
Хубавата ни страна
разпиляват като суха плява.
За нашите деца нищо не остава!
Дай силни, буйни
ветрове!
Повей, отвей ги и ще те възхваля!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
