Защо намръщи се, небе?
Ведно тъгуваш с нашите сърца.
Ръсиш капчици сълзи
в отговор на питащи очи.
Очи, които виждат всичко що пълзи
и си пасуват кротко!
Плачеш и не спираш,
буйна ярост
ти изливаш върху грешните души.
Плачи, вместо нас гневно ти реви!
Изпрати управниците със запушени уши
в дън земи!
Хубавата ни страна
разпиляват като суха плява.
За нашите деца нищо не остава!
Дай силни, буйни
ветрове!
Повей, отвей ги и ще те възхваля!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
