Гняв и болка

23 nov 2011, 10:52

Poesía » De amor

437 0 2

Гняв и болка

Пролетта дойде с цветя и птички.

Синьото в зеленото се впи.
Радват се на хубавото всички.
Само мен душата ме боли!

По гърба ми ходят хладни тръпки...
Силом тръгнаха да ни делят.
Щом направих първите си стъпки -
любовта ни искаха да спрат.

Гол сред вълците така останах.
Стъпкаха с ботуши любовта,
'щото срещу снобите въстанах
и пред тях не преклоних глава…

Чувствата ни със кал заклеймиха.
Вмъкнаха се силом между нас.
Със забрани любовта убиха.
Заедно със любовта – и нас!

Страдам аз във тази мила пролет.
Гняв велик в душата ми лежи!
Спряха ме при моя първи полет
не със истини, а със лъжи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2011-11-23T13:48:31+02:00

На война с лъжите, приятелю, хареса ми този любовно-гневен стих!
fervor (fervor)

2011-11-23T13:38:14+02:00

"Страдам аз във тази мила пролет.
Гняв велик в душата ми лежи!
Спряха ме при моя първи полет
не със истини, а със лъжи!"

Харесах!