Гняв и болка
Гняв и болка
Пролетта дойде с цветя и птички.
Синьото в зеленото се впи.
Радват се на хубавото всички.
Само мен душата ме боли!
По гърба ми ходят хладни тръпки...
Силом тръгнаха да ни делят.
Щом направих първите си стъпки -
любовта ни искаха да спрат.
Гол сред вълците така останах.
Стъпкаха с ботуши любовта,
'щото срещу снобите въстанах
и пред тях не преклоних глава…
Чувствата ни със кал заклеймиха.
Вмъкнаха се силом между нас.
Със забрани любовта убиха.
Заедно със любовта – и нас!
Страдам аз във тази мила пролет.
Гняв велик в душата ми лежи!
Спряха ме при моя първи полет
не със истини, а със лъжи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
