Nov 23, 2011, 10:52 AM

Гняв и болка 

  Poetry » Love
441 0 2

Гняв и болка

 

Пролетта дойде с цветя и птички.

Синьото в зеленото се впи.
Радват се на хубавото всички.
Само мен душата ме боли!

 

По гърба ми ходят хладни тръпки...
Силом тръгнаха да ни делят.
Щом направих  първите си стъпки -
любовта ни искаха да спрат.

 

Гол сред вълците така останах.
Стъпкаха с ботуши любовта,
'щото срещу снобите въстанах
и пред тях не преклоних глава…

 

Чувствата ни със кал заклеймиха.
Вмъкнаха се силом между нас.
Със забрани  любовта убиха.
Заедно със любовта – и нас!

 

Страдам аз във тази мила пролет.
Гняв велик в душата ми лежи!
Спряха ме при моя първи полет
не със истини, а със лъжи!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На война с лъжите, приятелю, хареса ми този любовно-гневен стих!
  • "Страдам аз във тази мила пролет.
    Гняв велик в душата ми лежи!
    Спряха ме при моя първи полет
    не със истини, а със лъжи!"

    Харесах!

Random works
: ??:??