31 mar 2023, 14:16

Години

  Poesía
1.4K 3 2

Казват, преживените години
носят мъдрост, сила, доброта.
А в косите вече посребрени
благост крие на живота есента.

 

Трудно през годините живели,
свили дом, с уют и топлина...
Децата са порасли, отлетели,
животът вече следват по света.

 

Във вихъра на грижи и несгоди
кога за своите мечти живя?
Откри ли покрай дребните тревоги
туй кътче, най-блажено на света?

 

С годините умората се трупа,
в безсъние, тревожност и тъга.
Сковава болка тялото, не пита...
Уви, това е нашата съдба.

 

А вече ни връхлита трудна зима,
тежи до болка времевият студ.
Но щом до мен ръцете ти ги има
подкрепа и опора ще дадат.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...