Mar 31, 2023, 2:16 PM

Години

  Poetry
1.4K 3 2

Казват, преживените години
носят мъдрост, сила, доброта.
А в косите вече посребрени
благост крие на живота есента.

 

Трудно през годините живели,
свили дом, с уют и топлина...
Децата са порасли, отлетели,
животът вече следват по света.

 

Във вихъра на грижи и несгоди
кога за своите мечти живя?
Откри ли покрай дребните тревоги
туй кътче, най-блажено на света?

 

С годините умората се трупа,
в безсъние, тревожност и тъга.
Сковава болка тялото, не пита...
Уви, това е нашата съдба.

 

А вече ни връхлита трудна зима,
тежи до болка времевият студ.
Но щом до мен ръцете ти ги има
подкрепа и опора ще дадат.    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...