31.03.2023 г., 14:16

Години

1.4K 3 2

Казват, преживените години
носят мъдрост, сила, доброта.
А в косите вече посребрени
благост крие на живота есента.

 

Трудно през годините живели,
свили дом, с уют и топлина...
Децата са порасли, отлетели,
животът вече следват по света.

 

Във вихъра на грижи и несгоди
кога за своите мечти живя?
Откри ли покрай дребните тревоги
туй кътче, най-блажено на света?

 

С годините умората се трупа,
в безсъние, тревожност и тъга.
Сковава болка тялото, не пита...
Уви, това е нашата съдба.

 

А вече ни връхлита трудна зима,
тежи до болка времевият студ.
Но щом до мен ръцете ти ги има
подкрепа и опора ще дадат.    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...