Казват, преживените години
носят мъдрост, сила, доброта.
А в косите вече посребрени
благост крие на живота есента.
Трудно през годините живели,
свили дом, с уют и топлина...
Децата са порасли, отлетели,
животът вече следват по света.
Във вихъра на грижи и несгоди
кога за своите мечти живя?
Откри ли покрай дребните тревоги
туй кътче, най-блажено на света?
С годините умората се трупа,
в безсъние, тревожност и тъга.
Сковава болка тялото, не пита...
Уви, това е нашата съдба.
А вече ни връхлита трудна зима,
тежи до болка времевият студ.
Но щом до мен ръцете ти ги има
подкрепа и опора ще дадат.
© Райна Иванова Все права защищены