31 мар. 2023 г., 14:16

Години

1.4K 3 2

Казват, преживените години
носят мъдрост, сила, доброта.
А в косите вече посребрени
благост крие на живота есента.

 

Трудно през годините живели,
свили дом, с уют и топлина...
Децата са порасли, отлетели,
животът вече следват по света.

 

Във вихъра на грижи и несгоди
кога за своите мечти живя?
Откри ли покрай дребните тревоги
туй кътче, най-блажено на света?

 

С годините умората се трупа,
в безсъние, тревожност и тъга.
Сковава болка тялото, не пита...
Уви, това е нашата съдба.

 

А вече ни връхлита трудна зима,
тежи до болка времевият студ.
Но щом до мен ръцете ти ги има
подкрепа и опора ще дадат.    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...