19 ago 2010, 20:36

Години 

  Poesía » Filosófica
563 0 5


Години

Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси

росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти

пред мен е пак момичето... което
изгаряше ме с влюбени очи
с усмивка ми пленяваше... сърцето
и караше го страстно да тупти

пред погледа ти аз стоя смирено
със думи милвам твоето лице
а ти ме гледаш нежно... уморено
докосваш ме... с изстрадали ръце

годините отлитат... като птиците
но чувствата са същите... нали...
усмивка има още там... в зениците
сърцето не е спряло ... да боли

19.08.2010

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??