Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти
пред мен е пак момичето... което
изгаряше ме с влюбени очи
с усмивка ми пленяваше... сърцето
и караше го страстно да тупти
пред погледа ти аз стоя смирено
със думи милвам твоето лице
а ти ме гледаш нежно... уморено ...