chvassilev (Чавдар )
223 179
19.08.2010 г., 20:36 ч.

Години 

  Поезия » Философска
524 0 5


Години

Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси

росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти

пред мен е пак момичето... което
изгаряше ме с влюбени очи
с усмивка ми пленяваше... сърцето
и караше го страстно да тупти

пред погледа ти аз стоя смирено
със думи милвам твоето лице
а ти ме гледаш нежно... уморено
докосваш ме... с изстрадали ръце

годините отлитат... като птиците
но чувствата са същите... нали...
усмивка има още там... в зениците
сърцето не е спряло ... да боли

19.08.2010

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??