Години
Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти
пред мен е пак момичето... което
изгаряше ме с влюбени очи
с усмивка ми пленяваше... сърцето
и караше го страстно да тупти
пред погледа ти аз стоя смирено
със думи милвам твоето лице
а ти ме гледаш нежно... уморено
докосваш ме... с изстрадали ръце
годините отлитат... като птиците
но чувствата са същите... нали...
усмивка има още там... в зениците
сърцето не е спряло ... да боли
19.08.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
!!!
