morfita (Румяна Неделчева)
8 3
23 nov 2007, 8:49

Голата истина 

  Poesía » Civil
1028 0 3

Защо ли някак е различно, когато чуеш пак лъжа?

Преди от болка си умирал, а сега не ти и пука за това.

Не ти и прави впечатление, когато някой ти говори зад гърба.

Завиждат и злобеят всички. Вече никой не помага ей така,

а само гледа те във джоба - да свие някой лев, да е на кяр*,

да сипе в чашата ти капчица отрова, да те разкъса като хищен звяр.

Такъв е днес животът, драги ми приятелю. А казват - щял да става по-добър.

Не вярвам аз това да стане някога, защото всеки носи във душата си сатър.

 

*** 

*кяр - полза, изгода

© Румяна Неделчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??