23 nov 2007, 8:49

Голата истина

  Poesía » Civil
1.3K 0 3

Защо ли някак е различно, когато чуеш пак лъжа?

Преди от болка си умирал, а сега не ти и пука за това.

Не ти и прави впечатление, когато някой ти говори зад гърба.

Завиждат и злобеят всички. Вече никой не помага ей така,

а само гледа те във джоба - да свие някой лев, да е на кяр*,

да сипе в чашата ти капчица отрова, да те разкъса като хищен звяр.

Такъв е днес животът, драги ми приятелю. А казват - щял да става по-добър.

Не вярвам аз това да стане някога, защото всеки носи във душата си сатър.

 

*** 

*кяр - полза, изгода

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...